about the plot.

Има неща, които никой не знае.
Като например какъв е смисълът на живота. Или какво се крие в необятния космос.
Но това са въпроси без отговор, или поне засега.
Има неща, които никой не знае. Но за които отговор все пак се намира.
Като какво например се случи със Земята? Ами, замърсихме я. Приехме я за даденост и не подходихме с грижа към нея, докато не стана твърде късно. Резултатът беше очакван – наложи се съграждането на модерен Ноев ковчег, който да ни отведе на нова планета. Пандориум. Втори дубъл. Чист старт.
Или нещо такова.
Има неща, които никой не знае. Като например какви са тези животни, които сякаш се залепиха за нас при пристигането ни? Изглежда ни чакаха, но не бяха враждебни. Макар че ние ги приехме като заплаха и бързо открихме отговорът на загадката, за жалост по трудния начин. Тези създания, оказва се, са физическият израз на нашите души. Нещо като обликът на това какви сме всъщност. Така, да речем, подчинените (като войници например) често са в компанията на вълк, волните личности пък – в тази на безгрижна птица, а по-самостоятелните имаха котка до себе си. Нарекохме ги деймони (от древногръцкото daimōn – дух) и съвсем скоро установихме, че те имат разум и умението да водят диалог също като нас. Неписаното правило бе, че всеки човек има деймон от противоположен пол и бе недопустимо да се докосва чужд деймон; традиция бе, също така, деймоните на родителите да кръщават този на новороденото бебе (и някак си винаги тези имена звучаха старовремски, като от Древна Гърция или може би Византия).  
Има още много неща, които не знаем за тези създания, но се опитваме да открием отговорите. Знаем, че с настъпването на зрелостта, деймонът запазва една постоянна форма (която е като белег на човешката същност) – преди това често мени своя вид, според ситуацията или настроението. Знаем, че ако нечий деймон бъде убит, то и човекът умира заедно с него и обратното. Знаем, че не можеш да се отделиш от деймона си на твърде дълго разстояние, без жестоко да те заболи или да се простиш с живота.
Знаем и че има хора, които смятат деймоните за гнусни твари, които трябва непременно да бъдат премахнати от човека, тъй като го мърсят. Подобни хора са създали експериментален център – Болвенгър – в който се опитват да разделят хора (най-вече деца) от техните деймони. Резултатите не са съвсем известни, но се носят слухове, че са кошмарни – често срещано явление е загуба на разсъдъка, а понякога дори и смърт. В началото обаче никой нищо не каза – мислехме си, че може би става дума за някакъв грип; зараждаща се епидемия, плод на адаптивния процес. Но сред нас вече има хора, решени да спрат това варварство. Някои ги мислят за хакери. И това донякъде е така – имайки предвид напредналата технология, с която почти всеки борави. Но мисията им е от все още неизвестно естество.
Има неща, които никой не знае. Но в Магистериума целим да намерим отговорите. Сред нас има хора, готови да намерят решението на всеки проблем. Личности с достатъчно високо IQ; личности, които неслучайно са си спечелили мястото на онзи модернизиран Ноев ковчег преди поне двайсет години. Не е изненада, че към този момент те заемат едни от челните постове в тази наша малка колония. Това са все индивиди, извоювали своето право, спечелили чуждото доверие и целящи да отгатнат всяка изпречила им се загадка, за да може животът на Пандориум да е по-лек и благоприятен за всички ни.