on dæmons.

Деймоните са видимата версия на хорските души, обитаваща животинска форма. Те са нещо типично за тази планета - при самото пристигане на земляните, деймоните просто са били там и един вид са посрещнали своите "стопани".
Те не се раждат, а по-скоро се появяват (все още не е ясно откъде и как става това). Тоест, ако разгледаме една бременна жена, след някой друг месец (когато бебето вече е формирало своето съзнание) около нея ще се завърти някакво животно, което по-късно ще стане деймон на детето ѝ. Също така съществува традиция деймонът на майката или бащата да кръсти този на новороденото.
Когато човек е още в ранна възраст, деймонът му често мени вида си (тоест, превръща се в различни животни), но след пубертета приема един постоянен облик (който съответства човешката природа на "собственика" му). Например, кучешката форма обикновено говори за човек, който следва заповеди. По-свободолюбивите хора имат деймони, чийто постоянен облик е някаква птица. Независими лица може да имат котка и т.н. Неписаното правило е, че деймонът обикновено е от противоположния на своя "стопанин" пол.
Обикновено деймоните са будни или спят, когато и техните хора, но се намират изключения или някои разминавания. Нямат физически нужди като човешките (което ще рече, че могат да ядат, примерно, но просто не изпитват същия остър глад като хората).
Приема се за изключително грубо друг човек да докосне твоя деймон. Усещането като цяло е неприятно и не се гледа с добро око на подобна проява не неуважение. Съществуват изключения, когато да речем става дума за двойка влюбени. Самите деймони могат да докосват чужди деймони - най-често това става при кавги между двама души, например, когато деймоните им също се сборичкват (но в битка никога не се посяга на чужд деймон). Може също така този контакт между деймони да се използва за незабелязан обмен на информация между техните "собственици".
Човек не може да се отдели на прекалено голямо разстояние от своя деймон, без да усети болка или дърпане. Ако това отделяне продължи, може да доведе до смърт. А ако някой или нещо рани нечий деймон и той умре, то човекът му също ще умре (обратното важи също така). Има учени, които се опитват да разделят деймон от човек без това да води до смърт, но опитите им досега имат мрачни последици - оцелелите сякаш се превръщат в бездушни обвивки; творчеството им драстично намалява, както и интелигентността и волята им като цяло. Хората, които успешно са преминали тези експерименти, изглеждат безжизнени, а деймоните, с които са се разделили - примирени и незаинтересовани.

Nota bene! В профилите си имате поле "dæmon", в което може да вкарате снимка и името на избраният от вас деймон. Важно е да се отбележи, че имената им са с древногръцко или византийско звучене, а ето >>>тук<<< може да видите и някои примери.